вдъхновено от:
http://www.vbox7.com/play:16278f87
и не само...
реших да си дам нещо като творческа почивка... понаписах доста... доста и коментирах (за някои дори прекалено)...
досега винаги съм се връщал...
успех на всички...
:)
И колкото да казват, че сме луди,
на дрейф и сред измислено Море,
след думите ни - облак пеперуден,
че вдигали се Чувствата в протест,
аз винаги ще вярвам, че Мечтател,
е всъщност псевдонима на... Човек,
а този полет духом - е съзнателен,
пречистващ ни до бялото, копнеж!
Все искаме! За себе си - за други,
не даваме... пък чуждото крадем,
Животът ни отказва да прокудим,
пороците! Привързва ни - с въже
към каменния стълб - на Егоизма,
сред дебрите на Злобата, Страхът!
Ний често не успяваме да стигнем
... тъй дълъг е спасителният Път!
-----------------------------
Но ето, че притичват се Мечтите,
разпалват се в сърцата ни искри,
възкръснали Желания връхлитат
и в миг Светът - отново е красив!
-----------------------------
И може би, щом някога... опиша,
в стих – чужда, или моя си Душа,
ще мога Самотата да не вдишвам,
заменям я с парченце от... Мечта!
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
Поздрави на всички!