10 jun 2009, 15:02

Замина 

  Poesía
459 0 1
ЗАМИНА
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби със алени платна.
Есента нечакана дойде на моя праг,
пред щастието издигна стена.
Мечтите вече са разпилени.
За младост оглуша светът ни.
И стъпвам в часовете заледени -
във неизвестност, вплетена в тръни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??