Ненадейно изтля и стопи се
като сянка зад пъстри зеници,
сякаш в струна небесна опънал
на дъгата юздите дъждовни,
този ден
и едва ли ще помня,
как несресан и сам си отива,
крак провлачил по билото сиво -
странен просяк, в джобове протрити,
за минута отсрочка пред края
трийсет сребърни гроша е скътал,
на здрачаване, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse