18 feb 2010, 14:35

Заминала 

  Poesía » De amor
786 0 4

Следи в снега, обърнати навън,

вещаят празна стая, късна вечер,

какво от туй, че искам да е сън,

щом закъснял съм, а пък ти далече.

 

Врата притворена и леден мрак,

изгаснал огън, пепел разпиляна,

дори парченцето небе, не зная как,

откраднала си, вече нищо няма.

 

Заминала, но твоята душа

намерих във намачканите листи,

сега разбирам, че не си могла

да ми напишеш, че ти липсвам.

 

На прага съм и стъпките в снега

разглеждам, като спомена единствен,

че тук била си, тръгнала сама,

а аз за тебе върнах се пречистен.

© Петко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съкровено и носещо белега на липсата пречистване!
    Много е хубаво!
    Поздравления, Петко!
  • Въздействащо!
  • Образно. Навява празнота... осъзната липса.
    Хареса ми!
  • На прага съм и стъпките в снега

    разглеждам, като спомена единствен,

    че тук била си, тръгнала сама,

    а аз за тебе върнах се пречистен.

    Прекрасно!
Propuestas
: ??:??