Най-хубавият сняг вали сега.
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.
Пътечката ни тихо побелява,
попила всички минали вини.
И аз неволно някак се надявам
да се завърнат влюбените дни.
Снежинките са късчета небе,
а може би – замръзнали вселени.
Една от тях в косите ми ще спре
и ще заплаче, че сме разделени.