Давам половин живот за думичка една,
която аз, невярваща, до вчера мразех.
Която дава ни надежда с чифт крила.
Колко пъти вземах ги по път назаем.
Но създадени за други бяха те.
Не за мене беше песента изпята.
Аз просто си открадвах на шега
чуждата любов, в дела излята.
Но идва ден, година, миг, съдба,
когато цялото ми тяло се вълнува.
Че ушите ми ще чуят вест добра,
че някой ме обича и не се шегува.