3 oct 2007, 10:09

Замъкът на самотата  

  Poesía
829 0 7
Когато превърна сърцето си във камък,
и се оттегля в своя замък,
там, сред студените стени и сивотата,
ще се отдам на спомените, самотата,
ще преживявам живота си предишен,
и ще се радвам - не е било излишно
да страдам, да мечтая, да копнея,
с любов в сърцето да живея...
Някой ден... но не сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Валери Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??