Може ли само да рони сълзи,
и после на нищичко то да прилича,
сърцето което обичаше ти,
наистина, дето, уж силно обича.
Може ли само така да боли,
и тази отминала обич където,
нима е възможно любов да гори,
и огънят още да тлее в сърцето.
Може би знаеш, че няма, нали,
че няма отново да бъдеме двама,
може ли само да рони сълзи,
сърцето, когато при мене те няма.
Може би знаеш, че всички звезди,
откриват луната си само в небето,
събуждам се сутрин, облян във сълзи,
а мойта луничка я пазя в сърцето.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados