На дъното на сините ми мисли
изплува пак разлята нежност,
посрещам изгрева с мечтите,
а залезът поражда в мен копнежи.
Във шепите си нося тиха обич,
която да ме сгрява и завръща
при две ръце и две очи искрящи,
и спомените топло да прегръщам.
Усмихвам се и те шептя на вятъра,
как ти прораснал си в душата,
със теб разбрах какво е щастие
и миговете - вечност запечатах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse