14 mar 2009, 13:21

Запечатано щастие 

  Poesía » De amor
918 0 13
На дъното на сините ми мисли
изплува пак разлята нежност,
посрещам изгрева с мечтите,
а залезът поражда в мен копнежи.
Във шепите си нося тиха обич,
която да ме сгрява и завръща
при две ръце и две очи искрящи,
и спомените топло да прегръщам.
Усмихвам се и те шептя на вятъра,
как ти прораснал си в душата,
със теб разбрах какво е щастие
и миговете - вечност запечатах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??