7 nov 2008, 21:50

Запитах съдбата 

  Poesía » Filosófica
922 0 10

Запитах веднъж съдбата

защо е толкоз потайна,

защо крие своите истини 

от погледите ни любопитни.

 

Изсмя ми се тя лукаво,

че искам всичко да зная,

с любопитството човешко

в земното царство грешно.

 

"Защо искаш всичко да знаеш,

добро и зло да познаеш...

Ако би всичко узнала,

ти не би дълго живяла..."

 

Така ми тя в миг рече,

отмина горда далече,

ех, помирих се с нея,

нали исках дълго да живея...

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??