25 jun 2009, 8:17

Зарад туй повсеместно затопляне 

  Poesía » Otra
506 0 11

 

 

Зарад туй

повсеместно затопляне

забраниха горещите погледи,

забраниха горещите поздрави,

забраниха усмивките – милите,

пламенната любов!

 

Всички станаха

съвестни граждани.

Хеле моята мила съпруга!

 

И кога се

прибирам във къщи,

все намира защо да се смръщи!

С най-студения поглед те среща,  

най-студените думи говори!

 

Как бих искал

и аз да съм същият:

нищо в мен да не топли и грее!

Но  това ми горещо сърце!

И очите ми – топли и ласкави!

 

А и как

да не грейва лицето ми,

като видя любимите внучета!

 

И как мога

да не се усмихна,

като помисля за теб!

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "И как мога да не се усмихна, като помисля за теб!"
  • Благодаря ви за топлите усмивки и разбирането Азура, Филип, Абориген, Звездичке, Андромаха, Анабел, Таня, Вил и Весе! При толкова много слънчеви усмивки явно глобалното затопляне ще бъде факт. Но то е нещо далечно, а днес топлота ни е по-нужна.
    И твоят съвет, Рия, е чудесен, но не винагипомага. И за какво си монтирала камерата - за да запечатваш щастливите си моменти ли? Жалко, че не сме в един асансьор!
  • Ангар, направи нещо, което в миналото я е карало да се усмихва. Може би ти самият си станал по- делничен и скучен? Продължаваш ли да я целуваш в асансьора? (щото съм монтирала камера и не те е засичала скоро)
  • Ангеле, Ангеле - никой не може да забрани усмивките! Бъди!!!
  • !!!
  • Още една усмивка и от мен!
  • усмивка!!!
  • Усмихвай се,Ангар
  • Щом не си изгорял досега, продължавай в същия дух!
  • Усмихвай се,на пук на буреносните облаци!
Propuestas
: ??:??