защо мълчат
невидими
очите ти
в дъната им
стаила топлина
и всичката любов
недораздадена
отчаяно
се люби
със дъжда
когато слънцето
във теб
е незалязващо
ти вярваш
можеш
безпределно е
копнежите ти
капят
от ръцете ти
и зрими са
във радост
непокълнали
аз знам
че виждаш
ореоли
със
душата си
© Геновева Христова Todos los derechos reservados