4 mar 2015, 23:38

Заради това, че те има... 

  Poesía
848 1 10

Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време...
Която опитваше всячески
година за ден да измине,
та всички събития някак си
да сграбчи от раз, да ги има.
Дали е било неувереност
и страх от пресъхнало утре,
а може - неудовлетвореност
от нечие "скромно" присъствие.
Ала тежеше и ме ограбваше!
Посестрихме се с умората.
Как да се кротна? Трябваше
сама да си "срина основите"...
Без стимул промяна не става!

 

Каквото-това е! Загърбих го!
Отдадох се, тиха, уверена!
Сега съм щастлива да бъдеш
любимото ми успокоение!

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сесинко, в даден момент ти се "живее", а после просто ти се сгушва някъде
    Доче, уникална характеристика ми направи, мила, аз не мога по-добре да се опиша!
    Оксиии, колко работи знаеш ти! Като например да завъртиш коментара...
    Плами, малко дивост никога не е излишна! Ей така, колкото за цвят
    Кети, красиво е, че поетеса като теб е тук!
    Васе, тъй си е, ама и дресьорът в цирка има едно наум, приближавайки клетките
    Таничка, това ми хареса! Определено!
    Ева, раадвам се, че ми погостува!
    Стефчо, мили думи, отново! Аз пък си избрах "откровен стих", защото всичките са ми такива
    Младене, приятно ми е да те видя! За съжаление си прав, но някои имат късмета да намерят Един, който да поправи счупеното от предходниците си

    Благодаря на всички!
  • Да намериш пристан накрая жадува всеки! Поздрави за интересния стих!
  • Опитомена, кротка до разпятие.
    Пораснала по тежест и по ум.
    Но дивото е въгленче проклятие,
    а за пожар достатъчна е дума...
  • Когато "дивото зове", си е цяло изкуство да се озапти този зов! В привидно примиренческото поведение и ретроградно преосмисляне на събитията, и гмуркане в лоното на спокойствието, понякога се крие ключът за евентуално новото, по-добро начало!
    Както казва Мисана - добра "находка"!
    Поздрав, Таня!
  • Чудесно е когато човек намери
    "любимо успокоение",
    Но все пак е хубаво да остави малко дивост в себе си!
  • Красиво!
  • Сега съм щастлива да бъдеш
    любимото ми успокоение"
    Дивото с годините се опитомява, разумът надделява!
  • Успокоенията са наказание за Дивото.
  • !!!
  • "Любимото успокоение". Мисля, че си намерила едно от най-точните определения за любимия човек, Таня. За съжаление дълго се лутаме, преди да осъзнаем, че то всъщност е същностното.

    Поздравление за находката!
Propuestas
: ??:??