Пак зората ти росна ме емна
и във ириси пъстри родена,
една весела песничка земна
във простора й син се въззема.
И от птичия хор по дървета
тя се носи над селските ниви.
Спира кратко на слогове цветни
с пеперуди ефирно красиви.
От стадата, подета в билата,
тя тревите гальовно прегръща
и на хлопота звънчев в позната
малка песен при мен се завръща.