koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
18 jun 2017, 4:11

Заричане 

  Poesía » Otra
362 1 6

Пред женския ти образ аз немея

и губя си търпението тук.

Със тебе вече искам да се слея

във тяло, в мисли, в думите и звук.

 

От туй да се роди една идея –

едно красиво читаво дете.

И аз във него разум да му влея

да може мислите ми да чете.

 

И да живее, расне и порасне...

Докрай да го измине своя път.

Мечтите наши твърдо да надрасне.

Сърце да носи в живата си гръд.

 

И искам повече от нас да може

да бъде нещо и като пророк.

И със небесната закрила, Боже,

на „ти” да бъде със живота строг.

 

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??