6 nov 2008, 12:35

Заровена любов 

  Poesía » De amor
684 0 3
Подкупен съдник бе на моята душа,
пепел хвърли ми в очите,
издигна ти бесило за мен и любовта,
превърна в прах мечтите

Изгарям в пламъците на чужди грехове
и страдам по неписани закони,
вече ще търся нови светове
и ще съм свободна от окови,

ще заровя моето сърце
и споменът ще спре да ме преследва,
не зная накъде душата ще ме отведе,
тя все още е тъй ранима и тъй земна.

Ще търсиш онова момиче с блясъка
в очите, онова момиче с милото лице,
но не ще намериш топлината в гърдите,
отдавна изгорял е огънят в моето сърце.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??