28 jun 2007, 0:53

Зарята на любов нечакана 

  Poesía
620 0 2
                 На Боряна


Сладникаво ухание -
оръжие на лилии отровни,
във плен душата ми държеше...

Зарята, зарята на любов нечакана
духът ми - горестно помръкнал -,
със свята радост просветли!

На роза алените цветове
прегърнаха сърцето ледено -
очите твои - топли и засмени,
прогониха омраза и съмнения.

Топят се ледовете на покрусата,
сърцето мое люби - люби и живее!


© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??