14 may 2016, 12:43

Зарязване на изгрев 

  Poesía » De amor
1179 0 10

ЗАРЯЗВАНЕ НА ИЗГРЕВ

 

Лозница в манастирски двор

свенлива и със поглед плах

прикри край гнилия стобор

причината да бъдем в грях.

 

И нищо тъмно не остана...

А тук в устоите на Бог,

потънали сред звездна пяна,

се молим да не бъде строг.

 

Лежим – увива се дъхът ти,

пълзи по нейната снагаa

и ти проклел си много пъти

евангелските писмена.

 

Така е светло – под небето

с ухания на бор и смърч.

Тук не осъмнахме проклети,

макар че любихме до смърт.

 

Узнах, че тишината може

да е ранима в ранен хлад.

Един път се обича, Боже!

И втори път не биваш млад.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??