kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
16 sept 2012, 21:08

Заръката на татко 

  Poesía » Versos blancos
700 0 3

 

 

Ръка не вдигна

и не ме удари,

но казваше

едничка дума само,

когато тръгвах

да излизам със приятели:

„И умната!” –

до днес не мога да забравя.

И винаги,

затваряйки вратата,

аз чувам, татко,

твоята заръка.

И гледам „умната”

навсякъде да крача

и грешки

да не правя аз по пътя.

Вървя, но все

ще се намери някой

в живота да ме спъне,

за да падна.

Защо не ме научи

как да се изправя,

приятели когато

ме предават…

 

 Вили Димитрова

 

 

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??