21 feb 2007, 7:50

...Защо... 

  Poesía
955 0 7
Когато някога попиташ ме защо,
ще скрия аз очите си със длани
и отговорът мой ще е в писмо,
за да няма думи неразбрани.
Когато някога попиташ ме къде,
е скрито цялото, човешкото страдание,
ще сложа дланите на моето сърце,
ще потекът сълзи на отчаяние.
И когато пак попиташ ме защо,
ще кажа само, че ми липсваш,
че за любовта ми няма тържество
и не искам тя да те обижда.
И пак попитай ме защо -
аз ще гледам с поглед тъжен.
Показвам ти, че всичко вече е дошло
и няма път по който да се връща.

© Анелия Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??