Тази тъга как си я крила
в големите твои очи,
сълзите дълбоко къде си стаила,
проронваш ги скришом, нали?
Косите защо си грижливо прибрала,
като от вятър сега разпилей!
Усните топли студено си свила,
любовта ти от тях кой изпи?
Сърцето ти чувам как бие сърдито,
допусна тъгата до него, защо?
Вземи го в прегръдка и нека отново
в ритъм от думи то да тупти!