Защо тъй бързо отлита
всеки миг, щастливо
запечатан с твоята целувка?
Защо след него онзи вик
за съществуване полита
в бездната на призрачно зачатие?
Защо боли?
Защо жаравата в огнището дори не тлее?
А пепелта е толкова гореща?
И под нозете пари.
Във въздуха се носи тишина? Зловещо?
И защо небето толкова е бяло нощем?
Защо ме пусна?
Тръгвам си със сълзи на очи.
А върху устните ми само
твоят отпечатък ще гори.
© Нели Todos los derechos reservados
с обич, мила Нели.