Не съм за тук,
не се намирам там,
където ми се иска.
Живот в боклук,
общество, градящо се
около риска.
Не съм боклук!
Не искам да съм друг,
такъв, какъвто
друг ме иска.
Животът кух,
около свободата илюзорна
на авантюриста,
живеещ в панели
ме потиска.
Един е глух,
но по-свободен е от
този с перфектен слух,
който се киска
сам пред телевизора,
доволен от надут търбух,
доволен от свободата
да не прави нищо.
Аз, напук на всички слепи,
гледам към незрящите с радост,
че не съм един от тях...
и мразя се,
за мен омразата
е сладък грях.
Но осъзнах,
че всеки радва се
на чуждото нещастие.
С несравнима страст
се прави на сакат.
И всеки час отмерва
с това, че не е мъртъв.
Че има възможността
да бъде пръв,
но без идея в какво...
"Защо" е дума,
която отбелязва неразбиране.
Защо, по дяволите, всички борим се
да бъдем живи в свят,
който вътрешно презираме?!
© Нечарм Todos los derechos reservados