Защо сълзите ми отново блесват?
Защо аз пак съм слабата жена?
Защо без теб очите ми меланхолично трепват?
Защо на кръстопътя стъпвам винаги сама?
Защо душата ми не знае как се диша?
Защо сърцето ми напомня как ще спре?
Защо едва пристъпвам в хлъзгавата киша?
Защо ли болката не може да умре?
Защо ти винаги не вярваш?
Защо приписваш ми беди безброй?
Защо все пошла ме изкарваш?
Защо обидите към мен валят като порой?
Защо си мислиш, че съм силна?
Защо не мога да заслужа капка жал?
Защо пред думите ти съм безсилна?
Защо достойнството ми се превърна в мокра кал?...
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados