20 oct 2005, 10:50

ЗАЩО 

  Poesía
838 0 4
Защо когато най си тъжен
и пред себе си не виждаш път,
поглеждайки назад си длъжен
да притаиш у себе си викът?...
За болката, че бил си нужен,
за туй, че търсили са теб,
че не намери сили да услужиш,
да подадеш от своето парченце хлеб...
Дали достойно, животът ти е минал,
не от натрупаното вижда се това...
И не от туй, което си задигнал,
а дали оставил си следа.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??