Защо ли твоят образ живей

в моето сърце ранено

и една истиска обич тлей

в душата неизменно?

Защо ме будиш нощем в тъма,

в сънища огнено изпепелени

и светиш с тиха светлина,

в моите пътища жълто зелени?

Защо в сладостни копнежи плувам

и усмивката по моето лице засиява,

щом гласа ти аз дочувам

с моите уши да се заиграва?

Защо като сянка пристъпяш в моите мечти

и душата ми ти далечно окрили,

престанаха от очите ми да се нижат сълзи,

нещастието ми, нещастно скрили?

Защо и с какво ме ти плени,

бисер сред морските дълбини,

о, богиньо над всички богини,

растяща в цветни райски градини?