Когато бях в болка безпаметна, в нужда,

протягах към вас отмалели ръце.

Но мойта зла участ тогаз

ви бе чужда,

отвърнахте ми с безразлично сърце.

То - лошото, казват, по хората ходи,

ще спре някой ден и на друга врата.

Дали ше откликна

на чужди несгоди?

За помощ и аз ще подам ли ръка?

Душата ми сякаш че се преобърна,

а исках да бъда със всички добра.

Мечтаех със обич

света да прегърна,

но колко горчилка изпих досега!

И чувствам, в черупка как се затварям,

усещам - и други как правят така.

Защо озлобяхме?...

Аз пак ви отварям сърцето си.

И ви подавам ръка!