Защо когато тe обичах,

гръб обръщаше ми ти?

Защо когато те обичах,

разбиваше мечите ми?

Защо когато те намразвах,

ме гледаше с очи смирено?

Защо когато те намразвах,

сърцето твое бе студено?...

Защо ли всеки път повтаряше се все това,

защо до болка всичко е познато?

Защо най-много ме наскърбяваше това,

че всичко в теб е непознато?

Че всяка твоя дума, жест

са може би лъжливи...

Че всичко наше бе измама,

че си ме искал само за замяна.

Че нищо силно ти не вложи,

на страшни мъки ме подложи.

Че не се смили над сърцето ми ранено,

че нож забиваше ми все по-дълбоко.

Че ставаше сърцето твое все по-студено,

по-безмилостно, жестоко.

Защо когато всичко свърши,

сърцето мое не престана да кърви?

Защо когато всичко свърши,

в сърцето ми остана ти?

И все още си в гръдта ми,

и гледаш ме с очи красиви,

усмихваш се и ми говориш

слова лъжливи, закачливи...