Защо си тръгна, не разбрах?
Причина важна не видях.
Къде сгреших? Това се питам,
че отново самотата ще опитам.
Започна всичко тъй красиво.
Романс прекрасен, но на живо.
История изпълнена със красота.
Етюд за влюбен мъж и хубава жена.
И това прекрасно въведение
можеше да има продължение.
Можехме да бъдем едно цяло…
Дори и краят има своето начало.
След теб остана само тъмнината.
Защо остави ме във пустотата?
Горчиви сълзи тихо капят в мрака
Мъката изпълва ме, не чака…
Без тебе аз съм нищо, никой…
Безплътен и прозрачен…
Изпълнен с празнота, невзрачен.
Потъвам бавно в бездна черна…
Нощта навън е станала беззвездна…
София
19.04.2016 г.
© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados