Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби
лишени от любов и пълни с злоба!?
Защо Божественото в нас се губи
и влизаме като скотове в гроба?
На Дявола слугуваме безспирно
подвластни на лъжата и на злото,
така сами, безропотно и мирно
предаваме и Бога и доброто!
А Бог ни сътвори с надежди много,
че рай ще построиме на Земята,
заветът му велик ще пазим строго,
и вярата ни в Него ще е свята!
Но ний най-подло му изневерихме,
прегърнахме изцяло Сатаната
и подлост и коварства сътворихме,
във гнусен ад превърнахме Земята!
Ще можем ли най-после да успеем
да се преборим с дяволските сили,
та дяволския храм да завладеем
и разрушим устойте му прогнили?
Ще можем ли по Божия поръка
нов свят да изградиме на Земята,
където няма черна скръб и мъка
а само мир, любов и радост свята?!
14.11.2014 г.
© Петър Todos los derechos reservados