Обвито в злоба сърцето ми бие,
душата е като изранена от бомби стена,
в дните ми сякаш е зима безкрайна,
без смях и радост, без пролетната топлина.
Къде изчезнаха мечтите детски,
магията любов къде се скри?
Защо, когато искаш истина,
в замяна получаваш хиляди лъжи?
Защо, когато сбъркаш пътя,
другите с насмешка гледат от страни,
защо, когато искаш помощ,
всеки свежда своите очи? ...