Спомням си времето, когато ти за мен беше всичко
времето, когато мислех, че си идеалният,
че няма по-добър от теб!
Сега разбирам каква глупачка съм била,
разбирам, че ти си като всички други,
всички, за които любовта е една проста игра!
Но защо, когато виждам
как с чувствата ми си играеш,
когато всеки ден нараняваш ме
все повече и повече,
аз не преставам да мисля за теб!
Събуждам се с мисълта за теб,
заспивам с мисълта за теб
и дори в моя сън ти си
непрестанно до мен!
Защо, се питам аз, защо?
Какво намерих толкова в теб,
какво така силно ме влудява всеки ден?
Не знам какво е то, но знам, че то е
моят стимул за живот и, че
заради него аз живея ден след ден!