5 nov 2006, 10:36

Защо? 

  Poesía
900 0 10
На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват
и да граничим с нещо свежо.
А заради безсмъртие
отказваме живот,
отказваме копнеж,
отказваме любов,
уви...
Чар....5.11.06

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??