Защо ли аз не вярвам на красивите слова и непрестанно си повтарям „Една заблуда е това...”? Защо ли само с дума мила караш ме да полетя и от радост аз да закрещя; защо ли само поглед кратък е достатъчен за мен да остана аз в,макар и сладък, но отровен плен? Защо ли власт над мене имаш, с която всичко да ми взимаш- от щастието до младостта, ти сякаш бавно ме убиваш и изгарям аз във вечността. Колко пъти ще повтарям, че погубвам се така и ще искам да избягам поне аз тебе да спася... Защо допуснах да повярвам, нима не се познавам?- веднъж изпитам ли любов не я забравям цял живот. Защо е толкова злокобна и коварна таз игра и не мога в нея да се справя както винаги сама?.... Май от помощ имам нужда, но уви...за всекиго оставам просто чужда....
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.