5 nov 2006, 23:31

Защо 

  Poesía
743 0 7
Защо ли аз не вярвам
на красивите слова
и непрестанно си повтарям
„Една заблуда е това...”?
Защо ли само с дума мила
караш ме да полетя
и от радост аз да закрещя;
защо ли само поглед кратък
е достатъчен за мен
да остана аз в,макар и сладък,
но отровен плен?
Защо ли власт над мене имаш,
с която всичко да ми взимаш-
от щастието до младостта,
ти сякаш бавно ме убиваш
и изгарям аз във вечността.
Колко пъти ще повтарям,
че погубвам се така
и ще искам да избягам
поне аз тебе да спася...
Защо допуснах да повярвам,
нима не се познавам?-
веднъж изпитам ли любов
не я забравям цял живот.
Защо е толкова злокобна
и коварна таз игра
и не мога в нея да се справя
както винаги сама?....
Май от помощ имам нужда,
но уви...за всекиго оставам
просто чужда....

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??