Защо и какви стихове пиша
Не пиша стихове за световни проблеми.
За катаклизми да пиша и това не ме блазни.
За теб и за мен, за нас си аз пиша,
защото и ние със теб сме толкова разни.
Защото човекът само един път живее,
един път ДеЕнКа-то така само се вие,
ти си единствена и красиво се смееш,
а аз тебе, моя, на глътки те пия.
Другият, който ще дойде след време,
ако попита: - Ехей, кои бяхте вие?
На колона Омуртагова не, а да вземе,
туй книжле стихове: - Ей това бяхме ние!
Какво още искам да ви напиша,
в това утро, в което, чорт да го вземе,
за катаклизми световни не искам да пиша,
а за теб и за мен, за наште проблеми.
© Ми Ки Todos los derechos reservados
Прочетох ти стиховете. И това - "Какво толкова се случва".
Хараса ми, че пишеш с душа. Това е най-хубавото
Ваня, понеже ...
...
тук от мъка и за радост си изливаме душата,
Мойта недопята младост!Ваня.
Стоп....
Поздрав Ваня.