Защо живееш на земята
ти гнусен паразит и долен пън
ядосват те дори децата
играещи на воля вън
Окичил ланците със злато
и други гиздави неща
при туй увиснало лице брадато
подсилват твойта грозота
С какво си вадиш хляба
магаре тъпо без душа
боравиш ти умело със тояга
причакваш хората в нощта
О не, разбира се, ще кажеш
това е минало на този ден
учите искаш да замажеш
твърдейки че си почетен
Но щом притиснат си от тъпа грешка
която сам си си постлал
отхвърляш кожата човешка
и ставаш ти наново звяр
Един път, два пъти минава
тогава чувстваш се голям
окончателна разплата наближава
мига на твоя срам
Тогаз заплют във мръсна тиня
ще плачеш като мъничко дете
протягащо ръце за милостиня
но няма никой да те отърве
Това е воля на съдбата
над хората която бди
не винаги е тя добрата
но винаги ще победи.
© Клажер от Килиджевци Todos los derechos reservados