16 ago 2007, 21:09

Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие... 

  Poesía
856 0 4

Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие,
а чак когато си отида, усещаш моето отсъствие?
Защо, когато твоя съм и ти за мен си всичко на света,
си далечен и оставяш ме сама?
Защо, когато жадувам твойта топлина,
ти ме наказваш с безкрайна самота?
А когато си отида - уморена от тъга,
всеки път ме спираш и за миг забравяш излишната суета?
Обичай ме, когато съм тук - до теб;
обичай ме сега - когато твоя съм,
че утре ще е късно и непоправимо!...

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Паздрав и от мен за хубавото стихче!!!Струва ми се,че много добре усеща присъствието ти,но от силни чувста не смее да бъде по-решителен.
  • Гери, докосна ме...до скоро и аз се чувствах така.. но както е казала LYCKI- едно нещо се оценява чак когато се загуби..защото подсъзнателно си го приемал за Даденост! Много истинско! Поздрав и Усмивка
  • Всяко нещо се цени тогава,когато се загуби!
    Поздрав!
  • Може би защото не е усетил още липсата ти.
    Поздрав за стиха.
Propuestas
: ??:??