1.Аз гасна бавно в тишината, 2. И като нощна лампа, забравена да свети,
и съм болезнено, убийствено сама, като гаснещ цвят сред хиляди цветя,
но мен не ме е страх от самотата, като книга, неразтваряна и непрочетена,
страх ме е до ужас от страха. жадувам аз за малко топлина.
3.Страхът приплъзва се по вените, 4.И негърче с очи кристално черни,
както кокосов орех тупва на брега, се вглежда в етиопски хоризонт,
разбъркват се и пренареждат се вселените, подреждайки във мен неверни,
преустройва се объркано света. завъхрлени истини и малък стон.
5.И аз, запленена от безкрая
на звука на палма неприлична,
на себе си се чудя и се мая
защо ли още го обичам?! ...