Защо денем чувам птичи песни?
И нощем щурците се надпяват.
Защо старите понятия са неизвестни?
А мислите към новите прибягват.
Защо цветовете са толкова цветни?
А гласовете са гръмко мелодични?
Защо отмалата няма реакция ответна
за границите на радости, критични?
Защо толкова синьо е небето?
А тревата е силно, блестящо зелена?
Нима преди го нямаше детето?
Или от тъгата съм била заслепена ...