Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди,
че майка и татко са вечни,
хвърляме бързо вината на други
и тънем в миражи далечни.
После самотни седим и се чудим,
защо пролетта си отива,
бяхме в гора да берем изумруди,
но срещна ни мечката дива. ...