Защо ли си помислих, че може да съм аз специалната?
Че може да разбереш колко силно те обичам,
че никой няма да е като тебе?
Защо ли си решил всичко истинско да разбиеш,
да превърнеш влюбената ми душа
в нещо, което може само да мрази и да не вярва...
Съмнявам се, че осъзнаваш какво направи
когато каза онези думи... ”оставам тук”.
Съмнявам се, че осъзна колко нарани ме и как ме убиваш малко по малко...
Превърнах се в нещо, което не вярва вече на никой,
в някой, който не мислих, че може да съм...
Благодаря ти, че отвори ми очите и че имаше те до мен... ...