Защо лицето ти е така потайно,
нетрепващо, дори когато те боли?
Защо, когато хубаво ти е и приятно,
не се усмихва и за миг дори?
Защо безмълвно е, когато е уплашено,
нима безстрашно е, та не е плахо?
От камък ли да е изваяно самото,
така студено, безчувствено и бледо?
Не се страхувай от смеха и от сълзите,
дори и иконите понякога сълзят.
И лицата от картините усмихват се.
А по-истински от теб ли са? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse