Защо, Любов, докосна сетивата ми тъй нежно, като утринна роса, омая ме, пропи ме с аромата си и ме дари с вълшебна топлина? Защо, Любов??? От устните му жадно сега отпивам те в страдание и грях, горчиш, Любов, но повече си сладка, не ще съм повече каквато бях. А той, Любов, с какво те предизвика, та го погали с невъзможен блян и в този блян тъгата той изпита, примесена с безумно силен плам? Защо, Любов??? Сега сме ти в нозете, а няма път, изгубени летим... сънят е блян, ръцете са студени, и само мигове за нас броим...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.