Аз пак съм тук... Донесох ти цветя.
Нали е есен - свежи хризантеми.
По пътя твойто име им шептях
и разказвах им за наш'то време...
Дойдох... Да поговоря исках с теб.
Копнеех погледът ти мил и нежен,
но мраморът студен е - също лед...
Какво, че украсих с цветята свежи?!
Влюбено, очите ти ме гледат
от любима снимка в сребърен обков,
а отдолу, надписът... боде ме -
"Никога не гасне истинска любов" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse