27 nov 2016, 11:10

Защо не ме обичаш, мамо? 

  Poesía » Otra
390 1 5

Защо не ме обичаш, мамо?

Сега, когато съм малка – късче месо,

и толкоз ранима –

от светлина, студ и звук.

Познавах гласа ти, сърцето,

появих се, гледам небето,

но теб те няма!

Плача, сама съм в голямата стая,

другите са при мама!

Гушкат ме разни жени,

мили са, но не са мама, не са!

Питам с очи,

жива ли е или просто я няма!

Малка съм, а сърцето вече е с рана!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Това е вика на изоставените деца. Чуйте го!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докосва. Силно, извиращо от сърцето. Поздравления!
  • Силно и докостващо!Съпреживях го!!!
  • Тази тема би могла да бъде разказвана в стотици страници, но ти си успяла с няколко реда! Написано е на един дъх, иде от дълбините на сърцето и разплаква
  • Разплака ме...
  • Майката е незаменима. Тя е символ на чистата и всеотдайна любов. Загубата на майката е дупка в простанствовремевия кунтинуум, през която започваме постепенно да изтичаме и ние. Харесах, Василке!
Propuestas
: ??:??