Защо не мога да сънувам
и да избягам от деня си,
във друг живот да съществувам,
спокоен, светъл, безопасен?
Защо не мога да прощавам
с великодушие огромно,
а раните си преброявам
и враговете си запомням?
Защо не мога да забравям,
а помня всяка своя грешка?
С тревога дните си скъсявам.
Не съм царица, а съм пешка.
Защо не мога да се влюбя,
в очите ти да се разтворя?
Дори със риск да се изгубя,
вратите райски да отворя.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados