Защо подслушваш мойте мисли?
Тъй бързо ги прочиташ.
Потайна да остана искам,
а ти във мен надничаш.
И казваме това е карма.
Навярно е така.
Или пък доза телепатия
на двама ни в ума?
Но както и да го наричам,
тъй чудно е това...
и радва, топли, гали, пали
огньове буйни в нашите сърца.
© Криси Todos los derechos reservados