Защо понякога напуска ни смелостта?

21 sept 2008, 10:53

Poesía » Otra

535 0 2

По следите на вятъра дните си отиват.

Изпепелява ги сърцето-слънце.

Увяхват цветята неподарени.

Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.

Облаците сбръчкват потните си чела

и дъждът се кани да се усмихне.

Но ако се вгледам малко повече на любовта в зелените поляни,

ще срещне погледа ми кафява изсъхнала трева,

която Ти, момиче, лесно можеш да запалиш

със своите недоизречени мелодии на любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.