Защо пък да не спя в съседката...
щом така любов ми дава?
Защо пък да не бруля сливата
в градината,
щом така богато ме зове на двора?
Защо да не бера малините
напъпили?
Защо пък да не пипна дините
в бостана на живота?
Защо да не поора със плуга,
докато още мога?
Душици бедни...
защо се срамувате от удоволствието,
като всичките ний ще гнием в
ада!
© Христо Манчев Todos los derechos reservados