danda (Даниела)
358 1120
22 jun 2011, 12:10

Защо се усмихва слънцето 

  Poesía » Otra
689 1 5

                                                                (на Красимир Дяков)

 

По ръбовете на кръга от делници

погледите ни се срещнаха – в куплети,

ти даже и насън се бориш с мелници,

а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета.

 

А тишината в нас, без много да ни пита,

избра най-простичките думи – тези, дето липсват,

целуна ги, помаха им с ръка, преди да литнат,

и топъл дъжд отникъде в душите ни заплиска.

 

На камъка, сред мъх от избледнели спомени,

две гущерчета пъстри дълго, дълго се обичат,

неокосената трева въздишки вятърни зарони,

а върху телата им роди се слънцето и се усмихна.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??